1 окт. 2013 г., 22:19

Мисли за смисъла...

973 0 0

Не ме щади, не ме е страх да страдам!

Страданието болката руши...

Събаря дълго вдигани прегради

и после бавно почва да гради...

 

Гради сред руини и тъжни мисли,

но важно е, че ново предстои,

очаква го и истински го иска

в бавно сътворявани мечти!

 

Не ме пази, не бих се колебала,

ако за миг красив, неповторим

се случи двойно да изстрадам

несбъднати, горчиви дни...

 

Не ме предпазвай, знам ще заболи

и ако можеш – покажи ми пътя.

Ще минат много дълги дни

преди по него да пристъпя...

 

Но ако вече е известен,

ще бъде истински желан,

ще го откривам в нежни песни,

ще го посрещам в ураган!

 

И ще се боря ежедневно,

за да не го сменя със друг,

те, пътищата, са потребни,

когато са сега и тук!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....