Не ме щади, не ме е страх да страдам!

Страданието болката руши...

Събаря дълго вдигани прегради

и после бавно почва да гради...

Гради сред руини и тъжни мисли,

но важно е, че ново предстои,

очаква го и истински го иска

в бавно сътворявани мечти!

Не ме пази, не бих се колебала,

ако за миг красив, неповторим

се случи двойно да изстрадам

несбъднати, горчиви дни...

Не ме предпазвай, знам ще заболи

и ако можеш – покажи ми пътя.

Ще минат много дълги дни

преди по него да пристъпя...

Но ако вече е известен,

ще бъде истински желан,

ще го откривам в нежни песни,

ще го посрещам в ураган!

И ще се боря ежедневно,

за да не го сменя със друг,

те, пътищата, са потребни,

когато са сега и тук!