30 июн. 2009 г., 21:59

Мислите ми побелели са отдавна

910 0 7

Мислите ми побелели са отдавна

и дъхът ми целият е в бръчки.

А смъртта, откак се помня, все е бавна.

Жажда за живот, но друг, ме мъчи.

 

Болестта ми само неразбраните ще разберат,

ще ги жегне туй, което мен гори.

Отвращава ме на старостта вкусът.

Скоро ще навърша двадесет и три.

 

20.08.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Кънев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "и дъхът ми целият е в бръчки"
    !!!

    Много ми е близко това стихотворение.
    И си го изпипал... супер!
  • детската невинност - да, но не и детската наивност
  • Не бива да те отвращава това, че за годините си си надрасъл време и връсници..."Стареенето" е шедьовър на мъдростта и един от най-трудните части от изкуството на живота...Не забравяй, че сърцето може да запази детската невинност.
  • Чудесен стих!БРАВО!!!
  • Харесва ми никът, който си избрал...надявам се да носиш сходни черти на характера с притежателят на това име Стихът е смислово наситен и аз лично смятам, е стростта не се измерва само в години, а и в житейски опит, човек и на 23 може да е стар...ако и ти се чувстваш така, значи ставаме двама

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....