Мислите ми побелели са отдавна
и дъхът ми целият е в бръчки.
А смъртта, откак се помня, все е бавна.
Жажда за живот, но друг, ме мъчи.
Болестта ми само неразбраните ще разберат,
ще ги жегне туй, което мен гори.
Отвращава ме на старостта вкусът.
Скоро ще навърша двадесет и три.
20.08.2008
© Калоян Кънев All rights reserved.
!!!
Много ми е близко това стихотворение.
И си го изпипал... супер!