Мислите ми побелели са отдавна

Поезия » Философска

908 0 7

и дъхът ми целият е в бръчки.

А смъртта, откак се помня, все е бавна.

Жажда за живот, но друг, ме мъчи.

Болестта ми само неразбраните ще разберат,

ще ги жегне туй, което мен гори.

Отвращава ме на старостта вкусът.

Скоро ще навърша двадесет и три.

20.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смиф (Валентин Евстатиев)

"и дъхът ми целият е в бръчки"
!!!

Много ми е близко това стихотворение.
И си го изпипал... супер!

2010-10-14T14:03:29+03:00
lestat11 (Калоян Кънев)

детската невинност - да, но не и детската наивност

2009-12-18T22:26:22+02:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Не бива да те отвращава това, че за годините си си надрасъл време и връсници..."Стареенето" е шедьовър на мъдростта и един от най-трудните части от изкуството на живота...Не забравяй, че сърцето може да запази детската невинност.

2009-12-17T13:12:22+02:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Чудесен стих!БРАВО!!!

2009-07-01T15:33:49+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Харесва ми никът, който си избрал...надявам се да носиш сходни черти на характера с притежателят на това име Стихът е смислово наситен и аз лично смятам, е стростта не се измерва само в години, а и в житейски опит, човек и на 23 може да е стар...ако и ти се чувстваш така, значи ставаме двама

2009-07-01T00:40:39+03:00