lestat11 (Калоян Кънев)
47 206
30.06.2009 г., 21:59 ч.

Мислите ми побелели са отдавна 

  Поезия » Философска
5.0 / 4
759 0 7
Мислите ми побелели са отдавна
и дъхът ми целият е в бръчки.
А смъртта, откак се помня, все е бавна.
Жажда за живот, но друг, ме мъчи.
Болестта ми само неразбраните ще разберат,
ще ги жегне туй, което мен гори.
Отвращава ме на старостта вкусът.
Скоро ще навърша двадесет и три.
20.08.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Кънев Всички права запазени

Предложения
  • wola (Гери) Близо до сърцето
    Близо до сърцето
  • Patrizzia (Надежда Ангелова) Потребна съм
    Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
  • imperfect (Яна) Ден за обичане
    Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Синьо.цвете (Мая Нарлиева) Очите ти
    И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...

Още произведения »