30.06.2009 г., 21:59 ч.

Мислите ми побелели са отдавна 

  Поезия » Философска
586 0 7

Мислите ми побелели са отдавна

и дъхът ми целият е в бръчки.

А смъртта, откак се помня, все е бавна.

Жажда за живот, но друг, ме мъчи.

 

Болестта ми само неразбраните ще разберат,

ще ги жегне туй, което мен гори.

Отвращава ме на старостта вкусът.

Скоро ще навърша двадесет и три.

 

20.08.2008

© Калоян Кънев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "и дъхът ми целият е в бръчки"
    !!!

    Много ми е близко това стихотворение.
    И си го изпипал... супер!
  • детската невинност - да, но не и детската наивност
  • Не бива да те отвращава това, че за годините си си надрасъл време и връсници..."Стареенето" е шедьовър на мъдростта и един от най-трудните части от изкуството на живота...Не забравяй, че сърцето може да запази детската невинност.
  • Чудесен стих!БРАВО!!!
  • Харесва ми никът, който си избрал...надявам се да носиш сходни черти на характера с притежателят на това име Стихът е смислово наситен и аз лично смятам, е стростта не се измерва само в години, а и в житейски опит, човек и на 23 може да е стар...ако и ти се чувстваш така, значи ставаме двама
  • Ай стига бе!
    Какво да кажем ний, жените на по 33, м?
  • Е, как е? Остаря ли!
Предложения
: ??:??