Мисля си
...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите?
... а, приятелю?!
Кажи ми,
натежа ли ти гърбът ми,
двете ми разперени ръце в прегръдка?
Тялото ми е разпятие.
Разпятие си бе и във началото,
предупредих те!
Любовта ми е проклятие -
мъката на всичко идилично.
Казах ли ти,
че ще страдаш с мен стократно,
въпреки че няма нищо толкоз сладко -
колкото целувката на плачещия.
Чакаш ли ме?
Или ме отпращаш към Голгота
сам-самичка.
Да, показах ти, че можеш да летиш
със птиците.
Да усещаш истински -
да бъдеш вятъра,
а аз - тревичката.
Обичам те.
По-ароматно
от червеното на розата.
Бодлите ми -
преглъщаш с мириса,
или умираш.
Стигам ти...
Червилото на щастието изветрява,
по-изтъркано
от силите ми -
дето кръста влачат
вътре в тялото
на мислите ти.
Мисля си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Северина Даниелова Все права защищены
