selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
Sep 23, 2014, 10:13 AM

Мисля си 

  Poetry » Love
568 0 3

...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите?
... а, приятелю?!
Кажи ми,
натежа ли ти гърбът ми,
двете ми разперени ръце в прегръдка?
Тялото ми е разпятие.
Разпятие си бе и във началото,
предупредих те!
Любовта ми е проклятие -
мъката на всичко идилично.
Казах ли ти,
че ще страдаш с мен стократно,
въпреки че няма нищо толкоз сладко -
колкото целувката на плачещия.
Чакаш ли ме?
Или ме отпращаш към Голгота
сам-самичка.
Да, показах ти, че можеш да летиш
със птиците.
Да усещаш истински -
да бъдеш вятъра,
а аз - тревичката.
Обичам те.
По-ароматно
от червеното на розата.
Бодлите ми -
преглъщаш с мириса,
или умираш.
Стигам ти...

Червилото на щастието изветрява,
по-изтъркано
от силите ми -
дето кръста влачат
вътре в тялото
на мислите ти.

Мисля си...

© Северина Даниелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мисана, да, да, моментите не трябва да се изпускат. Интересно де жа вю ми се явява Вапцаров... Определено от доста време не съм писала толкова добре, може би - да.
    Ангел, благодаря ти за прекрасния коментар, стопли ме (:
    -С
  • Това е на 100 сто...УАУ!Поздрав!!!
  • Много е истинско, Ина! Усещам бодлите на страданието, как те раздират, а ти кървиш и пишеш с кръв, а не с "червилото на щастието". Сега си истинска.
    Бъди и напиши най-хубавото! Сега е моментът. После ще е вече късно.
    На поета не му е необходимо: "Един размазан Джо целува страстно Грета. По устните му сладострастна лига..."

    Поздравление и най-висока оценка! Може би това е най-силния ти стих.
Random works
: ??:??