Ние сме някакво нищо в голямото време,
безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим!

Изгубени клетки, случайно събрани,
съвкупност от вредности,
с разрушително действие,
нататък предаваме вида си повреден,
с лъжата, че смислен е,
 и много полезен!

Наивни теории, сме си създали,
вкопчени с вяра във тях,
Вселената с нас се превива от смях,
и гледа как се давим във прах!

Сами се въртим около себе си,
прашинки невидими с микро размер.
Измисляме мерки, да мерим живота си.
Кръщаваме всичко, за повече сигурност, така е познато,
познатото дава кураж.
Фалшиви опори, от нас проектирани,
да носят страха от нищожност.
На тези условности със скрита уклонност,
вярват наивните сляпо, а хитрите,
нагло използват за власт!

Мазните стъпки, които оставяме,
са гордост за човешката раса,
тя си е някакво нищо в голямото,
глупост в безкрайната маса!