22.06.2016 г., 8:17

Мистерия

429 2 1

Ние сме някакво нищо в голямото време,
безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим!

Изгубени клетки, случайно събрани,
съвкупност от вредности,
с разрушително действие,
нататък предаваме вида си повреден,
с лъжата, че смислен е,
 и много полезен!

Наивни теории, сме си създали,
вкопчени с вяра във тях,
Вселената с нас се превива от смях,
и гледа как се давим във прах!

Сами се въртим около себе си,
прашинки невидими с микро размер.
Измисляме мерки, да мерим живота си.
Кръщаваме всичко, за повече сигурност, така е познато,
познатото дава кураж.
Фалшиви опори, от нас проектирани,
да носят страха от нищожност.
На тези условности със скрита уклонност,
вярват наивните сляпо, а хитрите,
нагло използват за власт!

Мазните стъпки, които оставяме,
са гордост за човешката раса,
тя си е някакво нищо в голямото,
глупост в безкрайната маса!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...