jonigab (Христо Бонев)
3

23 янв. 2006 г., 01:51

Мистерия

Поэзия

913 0 2

МИСТЕРИЯ
Питам се сега,

истина ли е любовта,

или само спомен останал от ноща,

когато бяхме с тебе само двамата.

Дали помниш аз не знам,

но бих искал тоз въпрос да ти задам.

Обичаш ме или не,

ти беше много щастлива с мене.

Когато се обърна назад,

виждам какъв съм бил глупак.

Аз ти се доверих,а ти ме предаде,

и сега болката в мен ще остане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬