23.01.2006 г., 1:51

Мистерия

914 0 2

МИСТЕРИЯ
Питам се сега,

      истина ли е любовта,

                  или само спомен останал от ноща,

                   когато бяхме с тебе само двамата.

 

        Дали помниш аз не знам,

                     но бих искал тоз въпрос да ти задам.

  Обичаш ме или не,

               ти беше много щастлива с мене.

                           

         Когато се обърна назад,

              виждам какъв съм бил глупак.

                   Аз ти се доверих,а ти ме предаде,

                 и сега болката в мен ще остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Бонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...