МИСТЕРИЯ
Питам се сега,
истина ли е любовта,
или само спомен останал от ноща,
когато бяхме с тебе само двамата.
Дали помниш аз не знам,
но бих искал тоз въпрос да ти задам.
Обичаш ме или не,
ти беше много щастлива с мене.
Когато се обърна назад,
виждам какъв съм бил глупак.
Аз ти се доверих,а ти ме предаде,
и сега болката в мен ще остане.
© Христо Бонев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
