МИСТЕРИЯ
Питам се сега,
истина ли е любовта,
или само спомен останал от ноща,
когато бяхме с тебе само двамата.
Дали помниш аз не знам,
но бих искал тоз въпрос да ти задам.
Обичаш ме или не,
ти беше много щастлива с мене.
Когато се обърна назад,
виждам какъв съм бил глупак.
Аз ти се доверих,а ти ме предаде,
и сега болката в мен ще остане.
© Христо Бонев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
