тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
3 сент. 2011 г., 14:15

Мистерия 

  Поэзия » Философская
5.0 / 4
558 0 4
Есен отмъкна царственото лято,
вятър докосна снажното му тяло,
финно смъкна тънката му роба,
сгуши нежно огън за отмора.
Грабнахме с шепи лудост гореща,
а мощ от Шекспир - с не един и два сонета,
пориви си раздадохме - смели,
сляхме планини без Мохамеди.
Ахвахме в синеоката си нежност,
както влюбен във влюбен е вречен,
вярвахме, че сме божи подобия,
а греховете - необяснимо понятие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
  • Greg (Светослав Григоров) Мъжки игри
    Мъжки игри
  • Азазел (Неличка) ***
    Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Стих
    Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Ночью морозной Луна засветила
    Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...

Ещё произведения »