Мистерия

3.09.2011 г., 14:15 ч.

Поезия » Философска

507 0 4

Есен отмъкна царственото лято,

вятър докосна снажното му тяло,

финно смъкна тънката му роба,

сгуши нежно огън за отмора.

Грабнахме с шепи лудост гореща,

а мощ от Шекспир - с не един и два сонета,

пориви си раздадохме - смели,

сляхме планини без Мохамеди.

Ахвахме в синеоката си нежност,

както влюбен във влюбен е вречен,

вярвахме, че сме божи подобия,

а греховете - необяснимо понятие.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.