3 июн. 2011 г., 16:47
Страхувам ли се аз от старостта,
не мога да ù кажа - невидима...
почуква с нокти и на моята врата,
след време ще е тя неудържима...
Не ме е страх от бръчките и външността,
страхувам се, че пусто е в душата,
допуснем ли безверие във любовта,
догонва ни за кратко самотата.
Боязън ме залива всеки път -
без блясък на връстниците в очите
и щом небрежни във запуснатата плът
в апатия си преброяват дните. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация