Мисълта за старостта
Страхувам ли се аз от старостта,
не мога да ù кажа - невидима...
почуква с нокти и на моята врата,
след време ще е тя неудържима...
Не ме е страх от бръчките и външността,
страхувам се, че пусто е в душата,
допуснем ли безверие във любовта,
догонва ни за кратко самотата.
Боязън ме залива всеки път -
без блясък на връстниците в очите
и щом небрежни във запуснатата плът
в апатия си преброяват дните.
Аз искам да съм влюбена и по-добра
и в тази златна възраст да обичам,
и тъй да я подмамя старостта,
във пролетни мечти да я обличам.
Не искам да ме плаши и зове,
а в дните нейни красота да виждам,
до мен да съхраня едно сърце,
с любов и в залеза да се събуждам.
Със мъдри размисли ще победя
във битката за бавно утре,
улегнала, спокойно ще се насладя
на младия си дух отвътре...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
