Мисълта за теб
Събуждам се... и мисълта за теб
в дъха ми тъй изгарящо се вплита:
стопява километровия лед
и "искаща" през времето полита...
Не знае спир, обезумяла стене
в терзание за всевъзможна цялост,
и устните ти да превземе
е нейната съдба и радост...
Да те обича до безмислене
и вдъхновена да мълви,
онези изкрещяни истини,
избухнали във светлини...
И уморена, сладко сгушена
сред разпилените коси -
от онемяло лъкатушене
в съня ти - блян да сътвори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
