3 июн. 2011 г., 11:55

Млади-луди 

  Поэзия » Любовная
709 0 5

                                    На Д.М.


Колко нереално е, че двамата

с тебе носталгично се обичаме.

Времето мълчи. Прие измамата

на последното ни тайно вричане.


Времето е мъдро. И естествено.

Грешките си в него гузно крихме.

Но признай си, че не беше лесно,

докато отново се открихме.


.................................................


Ти ми шепнеш нещо твое, мило

и посред нощ търсим пеперуди.

Хукваме след някакво хвърчило

и сме шеметно, красиво луди.


Странно хубаво е пак със тебе...

Луди сме, (но вече не сме млади).

Колко малко всъщност е потребно

на душата... В нея лумват клади,


Времето се свива на кравайче,

гледа ни и много ни се чуди.

Нека ни се радва! Нека знай, че

Любовта ни прави млади-луди.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??