Млади-луди
На Д.М.
Колко нереално е, че двамата
с тебе носталгично се обичаме.
Времето мълчи. Прие измамата
на последното ни тайно вричане.
Времето е мъдро. И естествено.
Грешките си в него гузно крихме.
Но признай си, че не беше лесно,
докато отново се открихме.
.................................................
Ти ми шепнеш нещо твое, мило
и посред нощ търсим пеперуди.
Хукваме след някакво хвърчило
и сме шеметно, красиво луди.
Странно хубаво е пак със тебе...
Луди сме, (но вече не сме млади).
Колко малко всъщност е потребно
на душата... В нея лумват клади,
Времето се свива на кравайче,
гледа ни и много ни се чуди.
Нека ни се радва! Нека знай, че
Любовта ни прави млади-луди.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
