Времето е спряло,

а до вчера - буен огън,

Само миг остана,

Танц последен,

След това - раздяла.

Знам,ще ме погледне,

ще се усмихне,

и погали,

озарена от лъчи последни, 

ще се обърне,

без да каже нито дума

и ще се стопи в безкрая.

Там оставам,на брега 

втренчен във далечината,

Вятър нежен, 

ще погали и посее

спомен сладък,

Ще опъне струна изтощена,

с жален стон сподавен,

ранена, тя - душата,

ще прошепне глухо - "скъпа моя".

И какво остава?

Трябва да я пусна!

Свободната и неукротима,

Дивата и неуморима,

Единствената сладост, 

скъпа и неповторима...

...моя...

...младост!