6.07.2024 г., 6:41 ч.

Младост 

  Поезия » Любовна, Друга
127 0 1

Времето е спряло,

а до вчера - буен огън,

Само миг остана,

Танц последен,

След това - раздяла.

Знам,ще ме погледне,

ще се усмихне,

и погали,

озарена от лъчи последни, 

ще се обърне,

без да каже нито дума

и ще се стопи в безкрая.

 

Там оставам,на брега 

втренчен във далечината,

Вятър нежен, 

ще погали и посее

спомен сладък,

Ще опъне струна изтощена,

с жален стон сподавен,

ранена, тя - душата,

ще прошепне глухо - "скъпа моя".

И какво остава?

Трябва да я пусна!

Свободната и неукротима,

Дивата и неуморима,

Единствената сладост, 

скъпа и неповторима...

...моя...

...младост!

© Любомир Поповски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??