9 июл. 2010 г., 22:27

Много кратичко писмо

868 0 20

 

 

В очакване, че някъде те има,

съм още жив и явно още дишам.

Останалото, знам – е немислимо.

Останалото просто е излишно.

 

Излишни са и вяра, и заблуда.

Излишна е и всяка милостиня.

Набавих самота за всички луди

в миражите на своята пустиня.

 

И няма полза от тъга и ревности.

Най-важно е за мен да си щастлива.

И всичко друго спешно скрих от себе си.

И всичко друго трупам и заривам.

 

Понякога в съня ми преминаваш

сред облаци от тишина и жажда.

Забравям те, забравям те, забравям...

И даже няма смисъл да се раждам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...