В очакване, че някъде те има,
съм още жив и явно още дишам.
Останалото, знам – е немислимо.
Останалото просто е излишно.
Излишни са и вяра, и заблуда.
Излишна е и всяка милостиня.
Набавих самота за всички луди
в миражите на своята пустиня.
И няма полза от тъга и ревности.
Най-важно е за мен да си щастлива.
И всичко друго спешно скрих от себе си.
И всичко друго трупам и заривам.
Понякога в съня ми преминаваш
сред облаци от тишина и жажда.
Забравям те, забравям те, забравям...
И даже няма смисъл да се раждам.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени