Много отдавна
Много отдавна и толкова някъде,
колкото много по сто.
Бяхме момчета, щастливи приятели,
то беше просто - живот.
Блесна звезда, после огън запалихме.
С песен гасихме жарта.
Песен избликнала, лудо политнала
с чудото на младостта.
Пейките паркови бяха ни острови,
с пясък от лунни лъчи.
Пясъкът с блясък, понякога с крясък
на пъдени сутрин очи.
Сънни площади, забързани улици
слънцето срещаха с нас
и канонади, и водопади
от казано нещо на глас.
Нашите истини в спорове чистени,
бранехме с лък и стрели,
ето, от тези стрели рикоширали,
имаме вече жени.
Звън на кристал. После плачат площадите,
пейките ронят сълзи.
Ние се радваме, пеем понякога,
пеем, но... по-сами.
Блесва звезда, някой огън запалил е,
някой чака деня,
а във душичката жичката къса се -
как отлетя младостта
Много отдавна и толкова някъде,
сякаш през три планини,
има момчета - те пак са приятели,
но с посребрени коси.
© Бисер Бойчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Лее се точно като стиха на Н. Йорданов. Много ми хареса!
-
Заслужава си човек да се логне заради този ти стих!
С Мая!
И... Поздравления!
-
напомни ми:
Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
и т.н.
Н. Йорданов -
лее се, пее се.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поздравления!