Много отдавна
Много отдавна и толкова някъде,
колкото много по сто.
Бяхме момчета, щастливи приятели,
то беше просто - живот.
Блесна звезда, после огън запалихме.
С песен гасихме жарта.
Песен избликнала, лудо политнала
с чудото на младостта.
Пейките паркови бяха ни острови,
с пясък от лунни лъчи.
Пясъкът с блясък, понякога с крясък
на пъдени сутрин очи.
Сънни площади, забързани улици
слънцето срещаха с нас
и канонади, и водопади
от казано нещо на глас.
Нашите истини в спорове чистени,
бранехме с лък и стрели,
ето, от тези стрели рикоширали,
имаме вече жени.
Звън на кристал. После плачат площадите,
пейките ронят сълзи.
Ние се радваме, пеем понякога,
пеем, но... по-сами.
Блесва звезда, някой огън запалил е,
някой чака деня,
а във душичката жичката къса се -
как отлетя младостта
Много отдавна и толкова някъде,
сякаш през три планини,
има момчета - те пак са приятели,
но с посребрени коси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисер Бойчев Всички права запазени
