Много пъти е нужно да паднеш

и да станеш с разбита душа,

много пъти напред да погледнеш

със надежда коварна и зла.

Много пъти ти трябва да стенеш

с онемяло от болка сърце,

много пъти това да приеме

твойто в сълзи обляно лице.

Много пъти да стигаш до ада,

да пропадаш в казана горещ,

за да може във мрак без пощада

да почувстваш, да разбереш.

Тази истина грозна, зловеща,

породена от порив и блян,

като призрак замряла насреща

в кръгозора доскоро засмян.

Че дори в смъртен грях да се врича,

да погуби живота на екс,

похотливият мъж не обича,

той си търси единствено секс.

И запомняш с горчилка накрая

този извод за тебе нелек.

Занапред от любов ще сияеш,

гордо крачещ, улегнал човек!

27.03.2005г.