Много пъти е нужно...
Много пъти е нужно да паднеш
и да станеш с разбита душа,
много пъти напред да погледнеш
със надежда коварна и зла.
Много пъти ти трябва да стенеш
с онемяло от болка сърце,
много пъти това да приеме
твойто в сълзи обляно лице.
Много пъти да стигаш до ада,
да пропадаш в казана горещ,
за да може във мрак без пощада
да почувстваш, да разбереш.
Тази истина грозна, зловеща,
породена от порив и блян,
като призрак замряла насреща
в кръгозора доскоро засмян.
Че дори в смъртен грях да се врича,
да погуби живота на екс,
похотливият мъж не обича,
той си търси единствено секс.
И запомняш с горчилка накрая
този извод за тебе нелек.
Занапред от любов ще сияеш,
гордо крачещ, улегнал човек!
27.03.2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени
