10.05.2005 г., 0:36 ч.

Много пъти е нужно... 

  Поезия
911 0 1

 

Много пъти е нужно да паднеш

и да станеш с разбита душа,

много пъти напред да погледнеш

със надежда коварна и зла.

 

Много пъти ти трябва да стенеш

с онемяло от болка сърце,

много пъти това да приеме

твойто в сълзи обляно лице.

 

Много пъти да стигаш до ада,

да пропадаш в казана горещ,

за да може във мрак без пощада

да почувстваш, да разбереш.

 

Тази истина грозна, зловеща,

породена от порив и блян,

като призрак замряла насреща

в кръгозора доскоро засмян.

 

Че дори в смъртен грях да се врича,

да погуби живота на екс,

похотливият мъж не обича,

той си търси единствено секс.

 

И запомняш с горчилка накрая

този извод за тебе нелек.

Занапред от любов ще сияеш,

гордо крачещ, улегнал човек!

 

 

27.03.2005г.

© Даниела Иванова-Рибарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихотворението е стойностно.Ако неразбиращия го е оценил с 3 е само от злоба.Не се вълнувай,мен ме докосна чувството в него!!
Предложения
: ??:??