15 нояб. 2007 г., 21:01

Многопластов

1.5K 0 4
 

Стоп! Животът е безсмислен

от нещо, от някой на шега измислен.

Спри! Знаеш, нали,

безмислени сме и аз, и ти.

Недей! Не взимай на сериозно

тази нелепа шега, това послание грозно.

Почакай ме! Имам още няколко думи,

пък после проклинай и разтягай „локуми".

Моля те! Не играй поредна сцена.

Ти и аз сме прашинка от великата Вселена.

Виж! Виж се, виж ме и виж всички тях.

Нима да крадат малкото кислород не е грях.

Моля те! Спести ми емоциите си отиграни,

когато истинските са на сигурно прибрани.

Нека! Болката е неизбежна, когато

опитваме се да направим истински нещата.

Заедно! В бъдеще, което не съществува.

Не се затормозявай, стига хитрува.

Да вървим! За където си тръгнал.

От Там, дето още никой не се е върнал.

 

 

Това е опит за поне "двуслойно" стихче..надявам се да е разбираемо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...