Назад ще погледна
с очи безразлични,
поглед последен,
но нищо трагично,

нищо, за което
си струва да плача.
И вината поета
какво ли тук значи?

Раздяла спонтанна,
но все пак логична,
малко е странно,
но нищо трагично.

Краят- пресилен
и малко горчив.
Какво ли разбират
тези твои очи...

Не разбирай накриво,
това е съдба,
станала сива-
стара наша мъгла.

Обич, която
носи сълзи,
е песен изпята,
път без следи.

Последно "обичам те"
с болка изричам-
тъжно, но иначе...
нищо трагично.