Многоточие
Назад ще погледна
с очи безразлични,
поглед последен,
но нищо трагично,
нищо, за което
си струва да плача.
И вината поета
какво ли тук значи?
Раздяла спонтанна,
но все пак логична,
малко е странно,
но нищо трагично.
Краят- пресилен
и малко горчив.
Какво ли разбират
тези твои очи...
Не разбирай накриво,
това е съдба,
станала сива-
стара наша мъгла.
Обич, която
носи сълзи,
е песен изпята,
път без следи.
Последно "обичам те"
с болка изричам-
тъжно, но иначе...
нищо трагично.
с очи безразлични,
поглед последен,
но нищо трагично,
нищо, за което
си струва да плача.
И вината поета
какво ли тук значи?
Раздяла спонтанна,
но все пак логична,
малко е странно,
но нищо трагично.
Краят- пресилен
и малко горчив.
Какво ли разбират
тези твои очи...
Не разбирай накриво,
това е съдба,
станала сива-
стара наша мъгла.
Обич, която
носи сълзи,
е песен изпята,
път без следи.
Последно "обичам те"
с болка изричам-
тъжно, но иначе...
нищо трагично.
© Франческа Салиери All rights reserved.
