31 окт. 2020 г., 08:04

Многоточие

563 0 0

 

Не съм ти дал аз всичко,

даже мъничко не съм.

Не съм бил свиден, ни приличен,

не съм бил горд, аз никога не съм.

Не бях и честен, нито отзивчив, 

напротив бях ти грешен и винаги крив.

 

Ала във вторник сутринта щом станах,

нещичко различно аз видях.

Та ти се беше изпарила. Изкрещях!

Леглото беше празно. Сърцето ми и то.

А утрото ми стана тъй омразно,

както първото есенно листо.

 

Ти беше тайната ми радост и тъга,

мойта първа глътка въздух,

без която ще умра.

Беше чаша вино, най-горчивата на вкус,

но пък водеща ни двамата 

към един безкраен блус.

 

Какво ли беше ти за мен разбрах

след милион безсънни нощи,

след телата на жени, които очертах,

след поредна чаша сухо уиски

и едно сърце, 

превърнало се във огризки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...