31.10.2020 г., 8:04

Многоточие

562 0 0

 

Не съм ти дал аз всичко,

даже мъничко не съм.

Не съм бил свиден, ни приличен,

не съм бил горд, аз никога не съм.

Не бях и честен, нито отзивчив, 

напротив бях ти грешен и винаги крив.

 

Ала във вторник сутринта щом станах,

нещичко различно аз видях.

Та ти се беше изпарила. Изкрещях!

Леглото беше празно. Сърцето ми и то.

А утрото ми стана тъй омразно,

както първото есенно листо.

 

Ти беше тайната ми радост и тъга,

мойта първа глътка въздух,

без която ще умра.

Беше чаша вино, най-горчивата на вкус,

но пък водеща ни двамата 

към един безкраен блус.

 

Какво ли беше ти за мен разбрах

след милион безсънни нощи,

след телата на жени, които очертах,

след поредна чаша сухо уиски

и едно сърце, 

превърнало се във огризки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...