9 дек. 2008 г., 17:24

МногоТочно

945 0 16

Ни аз съм светец, ни ти си светица...

Никога няма да ни изпишат в икони...

Двама сме с тебе, но от стотиците,

мечта дето яхват и вятър що гонят...

 

Много еднакви сме и това е трагично...

Два полюса , знаеш - различни посоки...

Живея с жена си. Така е прилично...

Живееш с мъжа си с пресъхнали сокове...

 

Пустинният пясък сега ми е святото,

а зная, че нявга оазис съм бил...

Нашите многоточия ще се срещнат през лятото.

Някак си трябва да преживеем април...

 

От Господа нищо не искам назаем.

Няма е още твойта целувка...

Ти с него си. Аз с нея. Живеем под наем.

Правим се на щастливи и гаснем в преструвка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Няма нищо, което да струва толкова ефтино и да се цени толкова скъпо, като добрите човешки отношения."Сервантес
    Благодаря ви много!Зем.
  • ...а ти как може да си толкова прав за това... и особено за многоточията, които казват много повече от думите понякога...?!? Поздравявам те за таланта ти и за този страхотен стих!!!
  • Тъжно. Зад четири куплета-четири живота. И всичките безнадеждно объркани. За момент се почувствах част от сценария.

    Чудесен стих.
  • стиховете ти везпламват уважение и възхищение
  • "Пустинният пясък сега ми е святото,а зная, че нявга оазис съм бил..." - вълшебен, както винаги!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...