МногоТочно
Ни аз съм светец, ни ти си светица...
Никога няма да ни изпишат в икони...
Двама сме с тебе, но от стотиците,
мечта дето яхват и вятър що гонят...
Много еднакви сме и това е трагично...
Два полюса , знаеш - различни посоки...
Живея с жена си. Така е прилично...
Живееш с мъжа си с пресъхнали сокове...
Пустинният пясък сега ми е святото,
а зная, че нявга оазис съм бил...
Нашите многоточия ще се срещнат през лятото.
Някак си трябва да преживеем април...
От Господа нищо не искам назаем.
Няма е още твойта целувка...
Ти с него си. Аз с нея. Живеем под наем.
Правим се на щастливи и гаснем в преструвка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
