ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Dec 9, 2008, 5:24 PM

МногоТочно

  Poetry » Love
942 0 16

Ни аз съм светец, ни ти си светица...

Никога няма да ни изпишат в икони...

Двама сме с тебе, но от стотиците,

мечта дето яхват и вятър що гонят...

 

Много еднакви сме и това е трагично...

Два полюса , знаеш - различни посоки...

Живея с жена си. Така е прилично...

Живееш с мъжа си с пресъхнали сокове...

 

Пустинният пясък сега ми е святото,

а зная, че нявга оазис съм бил...

Нашите многоточия ще се срещнат през лятото.

Някак си трябва да преживеем април...

 

От Господа нищо не искам назаем.

Няма е още твойта целувка...

Ти с него си. Аз с нея. Живеем под наем.

Правим се на щастливи и гаснем в преструвка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    "Няма нищо, което да струва толкова ефтино и да се цени толкова скъпо, като добрите човешки отношения."Сервантес
    Благодаря ви много!Зем.
  • Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    Venera_m1974 (Марияна Ангелова)
    ...а ти как може да си толкова прав за това... и особено за многоточията, които казват много повече от думите понякога...?!? Поздравявам те за таланта ти и за този страхотен стих!!!
  • ellyst (Ели)
    ellyst (Ели)
    Тъжно. Зад четири куплета-четири живота. И всичките безнадеждно объркани. За момент се почувствах част от сценария.

    Чудесен стих.
  • silvereye (Паулина Зарева)
    silvereye (Паулина Зарева)
    стиховете ти везпламват уважение и възхищение
  • Rois (Събина Брайчева)
    Rois (Събина Брайчева)
    "Пустинният пясък сега ми е святото,а зная, че нявга оазис съм бил..." - вълшебен, както винаги!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0