8 сент. 2012 г., 11:59

Моди

674 0 10

МОДИ

 

Зеленото е модно тази пролет.

Разгърнем ли журнала на сезона,

в зелен шифон са старите тополи,

в тафта зелена – дъбовите клони;

 

намята светло кадифе полето

в безбройните нюанси на зелено,

отгоре резедаво слънце свети

и зеленикав дъжд вали над мене.

 

И даже Сребърското огледало

в зелен обков водите си люлее,

небето, вместо да е синьо-бяло,

копринено и нежно зеленее.

 

Зеленото е модно тази пролет –

в зелен поплин са двата млади бряста,

в жарсе зелено – нивите наболи,

в зелен пепит – малиновите храсти.

 

И само Дунав плакне сива прежда,

наметнал стария си тъмен лоден,

и не държи модерно да изглежда.

 

Той, моят Дунав, си е старомоден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прелест,Вальо,прелест!

    Освен това мисля,че би могъл да консултираш Lauren и Klein за цветове и тъкани....
  • Нищо, че Дунав е старомоден, нали стиха ти носи свежест и даже усетих аромата на зеленото, и го видях във всичките му нюанси!
  • Браво за идеята и изпълнението!
  • Резедаво слънце? Да не си го гледал през някоя тревичка?
    Благодаря за насладата,Поете!
  • Подкрепям мисълта на Галина, че обичта изисква да приемаме нещата такива, каквито са, с техните естествени качества. И не държим да ги променяме в тон с модата...
    Замислящ стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...