8.09.2012 г., 11:59

Моди

673 0 10

МОДИ

 

Зеленото е модно тази пролет.

Разгърнем ли журнала на сезона,

в зелен шифон са старите тополи,

в тафта зелена – дъбовите клони;

 

намята светло кадифе полето

в безбройните нюанси на зелено,

отгоре резедаво слънце свети

и зеленикав дъжд вали над мене.

 

И даже Сребърското огледало

в зелен обков водите си люлее,

небето, вместо да е синьо-бяло,

копринено и нежно зеленее.

 

Зеленото е модно тази пролет –

в зелен поплин са двата млади бряста,

в жарсе зелено – нивите наболи,

в зелен пепит – малиновите храсти.

 

И само Дунав плакне сива прежда,

наметнал стария си тъмен лоден,

и не държи модерно да изглежда.

 

Той, моят Дунав, си е старомоден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прелест,Вальо,прелест!

    Освен това мисля,че би могъл да консултираш Lauren и Klein за цветове и тъкани....
  • Нищо, че Дунав е старомоден, нали стиха ти носи свежест и даже усетих аромата на зеленото, и го видях във всичките му нюанси!
  • Браво за идеята и изпълнението!
  • Резедаво слънце? Да не си го гледал през някоя тревичка?
    Благодаря за насладата,Поете!
  • Подкрепям мисълта на Галина, че обичта изисква да приемаме нещата такива, каквито са, с техните естествени качества. И не държим да ги променяме в тон с модата...
    Замислящ стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...