Ромашка (Златка Чардакова)
151 1314
25 нояб. 2022 г., 22:21

Мое детство 

  Поэзия
262 3 7

Прибра си детството крилете

на прашния таван,

премазани, съдрани, скрити

под нощния кафтан.

 

Обиди ми се, че пораснах,

реши, че е само.

Без него осиромашах -

сърце с едно крило.

 

Години дълги премълчавах,

от свян, от срам - не знам,

но всяка нощ на пръсти стигах

до прашния таван.

 

Присядах близо до звездите

и кръпките броях,

в крилете да втъка мечтите,

там в спомени живях.

 

Върни се, детство, с мен ела

да правим хвърчила!

Крилете свои ми дари,

на тях да полетя…

© Златка Чардакова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Уважаеми момичета и момчета, благодаря за подкрепата! Пожелавам детството винаги да съпътства дните Ви!
  • Супер
  • Вероятно не съм прав, но си мисля,
    че детството е състояние на духа
    и времето е сляпо за него.
    Поздрави! Успех!
  • Хубаво
  • Нека детството и красивите мечти винаги да присъстват в живота ни, Злати! Остани си с детска душа!
  • "Присядах близо до звездите
    и кръпките броях,
    в крилете да втъка мечтите,
    там в спомени живях."

    Много красиво стихче, Злати! Детството отлетява, но си мисля, че винаги носим детето в себе си! И винаги ще правим хвърчила, дори и да са само от мечти!
  • И моето детство остана в един такъв таван - оазис на хоризонта.
    Много хубав стих, Ромашка. Поздрав!
Предложения
: ??:??