Мое детство
Прибра си детството крилете
на прашния таван,
премазани, съдрани, скрити
под нощния кафтан.
Обиди ми се, че пораснах,
реши, че е само.
Без него осиромашах -
сърце с едно крило.
Години дълги премълчавах,
от свян, от срам - не знам,
но всяка нощ на пръсти стигах
до прашния таван.
Присядах близо до звездите
и кръпките броях,
в крилете да втъка мечтите,
там в спомени живях.
Върни се, детство, с мен ела
да правим хвърчила!
Крилете свои ми дари,
на тях да полетя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
