Мое лято
Бягай, мое лято,
бягай по вълните.
Тичай, догони ме,
горе на скалите.
Да ми върнеш щедро
къшеите посолени
от търкулнатата питка,
със масло облени.
Да ми върнеш дните
с крушовата сянка,
под която се люлее
още люлка малка.
Бягай, синьо лято,
бягай, настигни ме.
Светулчице от злато,
бързо, целуни ме!
А когато спреме двама,
там, в нощта през август,
на мегдана мама ще
ридай от радост...
Ellan
© Тони Тодорова Все права защищены