Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
3 июн. 2011 г., 11:59

Мое малко момиче 

  Поэзия
2702 3 14

                           На Джули

 

Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети.
Но не мога да скрия обичта си голяма.  
Все я нося на шия – воденичен бял камък.
А си зная отрано, твоят път е различен:
остарели забрани без пощада пресичаш,
за света непонятно – си разменяме ролите:
и си свалям крилата, преотстъпвам ти пόлета, 
да издигнеш мечтите над предели достъпни. 
Знаеш как да преминат между щорите плътни, 
зад които са скрити мойте крехки надежди.
Намери своя ритъм и назад не поглеждай, 
стъбълце изкласило, неочаквано бързо – 
аз съм коренът силен, а пък ти ме възкръсваш. 

 

 

© Йорданка Гецова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??