Мое малко момиче
На Джули
Непредвидено скоро, мое малко момиче,
упорито заспори, че на мен не приличаш.
Неизбежно е, зная, свежо, пролетно цвете,
и умора издайна по косите ми свети.
Но не мога да скрия обичта си голяма.
Все я нося на шия – воденичен бял камък.
А си зная отрано, твоят път е различен:
остарели забрани без пощада пресичаш,
за света непонятно – си разменяме ролите:
и си свалям крилата, преотстъпвам ти пόлета,
да издигнеш мечтите над предели достъпни.
Знаеш как да преминат между щорите плътни,
зад които са скрити мойте крехки надежди.
Намери своя ритъм и назад не поглеждай,
стъбълце изкласило, неочаквано бързо –
аз съм коренът силен, а пък ти ме възкръсваш.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
