Моето
Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка,
тъгува за погребания свят,
едно дърво дочаква ориста си,
последна ласка дава на пръстта.
Едно дърво готово да заспи,
под милващия спазъм на луната,
душата му ще стане ято врани,
едно дърво въздиша и угасва.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
