Моето
Едно дърво със въглени вместо ръце,
рисува по небесните платна,
едно дърво със прах, вместо сърце,
трепери над дъждовната гора.
Едно дърво със призрачна милувка,
тъгува за погребания свят,
едно дърво дочаква ориста си,
последна ласка дава на пръстта.
Едно дърво готово да заспи,
под милващия спазъм на луната,
душата му ще стане ято врани,
едно дърво въздиша и угасва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
