11.12.2007 г., 15:32 ч.

Моето 

  Поезия
567 0 9

Едно дърво със въглени вместо ръце,

рисува по небесните платна,

едно дърво със прах, вместо сърце,

трепери над дъждовната гора.

Едно дърво със призрачна милувка,

тъгува за погребания свят,

едно дърво дочаква ориста си,

последна ласка дава на пръстта.

Едно дърво готово да заспи,

под милващия спазъм на луната,

душата му ще стане ято врани,

едно дърво въздиша и угасва.

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??