Dec 11, 2007, 3:32 PM

Моето 

  Poetry
590 0 9

Едно дърво със въглени вместо ръце,

рисува по небесните платна,

едно дърво със прах, вместо сърце,

трепери над дъждовната гора.

Едно дърво със призрачна милувка,

тъгува за погребания свят,

едно дърво дочаква ориста си,

последна ласка дава на пръстта.

Едно дърво готово да заспи,

под милващия спазъм на луната,

душата му ще стане ято врани,

едно дърво въздиша и угасва.

© Ася All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??