Затворено в кибритена кутийка,
спотайваше се мойто малко аз.
По-мъничко от връхче на топлийка,
безлично, неугледно и без глас.
Забравях го из вещите понякога,
забутано, потънало във прах.
А то безропотно ме чакаше,
докато други роли все играх.
Една нощ просто му омръзна
да бъде изоставяно и непотребно.
Измъкна се, убоде ме и дръзна
да ме накара в тъмнината ...