26 нояб. 2020 г., 13:30

Моето бонбонено момиче

937 1 0

Облечена си в бял гащеризон, 

под който... няма късче плат... 

Приличаш ми на сладичък бонбон,

най-вкусният на този свят.

 

Обвивката ти вече е излишна, 

нали разбираш, искам да те вкуся... 

И миг по-късно вече си по нищо

и аз по теб най-сладичкото търся...

 

Охо, наистина бонбонче -

Нектарът ти по устните ми е... 

Сега ще ме възседнеш, като конче, 

и ставам най-щастливото момче.

 

Да, моето бонбонено момиче,

с обвивка няма нужда да се крие!

То в този миг екстазено ме срича

и нейното сърце до мойто бие. 

 

А гащеризонът вече е със спомени

и чака пак, готов за нова роля...

Пък ти ме гледаш със очи бонбонени,

които шепнат ми Завинаги съм твоя!

 

20.11.2020.

 

Георги Каменов 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....