Моето бонбонено момиче
Облечена си в бял гащеризон,
под който... няма късче плат...
Приличаш ми на сладичък бонбон,
най-вкусният на този свят.
Обвивката ти вече е излишна,
нали разбираш, искам да те вкуся...
И миг по-късно вече си по нищо
и аз по теб най-сладичкото търся...
Охо, наистина бонбонче -
Нектарът ти по устните ми е...
Сега ще ме възседнеш, като конче,
и ставам най-щастливото момче.
Да, моето бонбонено момиче,
с обвивка няма нужда да се крие!
То в този миг екстазено ме срича
и нейното сърце до мойто бие.
А гащеризонът вече е със спомени
и чака пак, готов за нова роля...
Пък ти ме гледаш със очи бонбонени,
които шепнат ми Завинаги съм твоя!
20.11.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени