Nov 26, 2020, 1:30 PM

Моето бонбонено момиче

942 1 0

Облечена си в бял гащеризон, 

под който... няма късче плат... 

Приличаш ми на сладичък бонбон,

най-вкусният на този свят.

 

Обвивката ти вече е излишна, 

нали разбираш, искам да те вкуся... 

И миг по-късно вече си по нищо

и аз по теб най-сладичкото търся...

 

Охо, наистина бонбонче -

Нектарът ти по устните ми е... 

Сега ще ме възседнеш, като конче, 

и ставам най-щастливото момче.

 

Да, моето бонбонено момиче,

с обвивка няма нужда да се крие!

То в този миг екстазено ме срича

и нейното сърце до мойто бие. 

 

А гащеризонът вече е със спомени

и чака пак, готов за нова роля...

Пък ти ме гледаш със очи бонбонени,

които шепнат ми Завинаги съм твоя!

 

20.11.2020.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...