11 июн. 2020 г., 20:03

Моето Черно море

1.2K 0 0

И всеки път отивам и се връщам

и аз като една вълнá,

но тя в морето се завръща,

а с мен не е така.

 

И всеки път си тръгвам

без да мия от устните солта

за спомен мидичка си вземам

една сълза оставям на брега.

 

И всеки път самотна чайка

ми маха с крилото си за сбогом

не, а за довиждане:

"Ще те очаквам пак на този бряг"

 

Една картина на бряг, море и чайка,

жена с мидичка в ръка,

но аз не съм това.

 

Аз тука си живея на този бряг

и с моето море

говориме си ежедневно

и нищо че е Черно то

на него аз оставам верно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...